Личен блог...

Часът е към 1:40. Гледам някакви сериали и се сетих за нещо, което правих като малък. ЧЕТЯХ! Четях много и то всичко. В библиотеката на Ловеч имаше от всичко по най-различни места. Няколко познати си бяха играли да разместят книгите, за да могат само те да ги намират, когато им притрябват. А в подобна площ - толкова огромна, с персонал по 2-3 жени, тези книги си оставаха по местата. Примерно хубавите книги за шах - тези, които не бяха на сложен руски или за деца, бяха в секцията за чуждестранна литература на френски език. А книгите по квантова физика бяха зад "Срещи от третия вид" :) Добра комбинация, ако се замисли човек. И сякаш този интерес ме караше да чета. Още помня как информацията се наливаше като от фунийка. Нямаше интернет. Е имаше - след '98 по лудите модеми, модове на модеми и забиващи телефонни линии, когато съседите само ни тропаха на вратата, че не могат да се обадят на никого. Биология, химия, физика, шах, история, още повече история, че чак се превърнах в монархист. Лиспва ми това време. Книгите и мирисът на мастило и нова хартия. Мирисът на прах, отлежал между непрочетените листи. Лапвали ли сте си пръстите след като сте прелистили прашния лист.. А бе не е вредно!? Микробите, бактериите и другите малки животинки така или иначе ще си влезат във вас. Поне да се насладите на вкуса :) И не съм песимист. Мястото на тези микроби си е във нас.... както и на знанието. Време е да се върна към четенето. Манията, която ми липсваше. Знание.. винаги съм имал мании и съм искал те да се изпълнят. Каквото и да съм поисквал! Но наскоро всичко бе материално. Отново ми трябва знанието. Почувствах се отново глупав....